преплѝтам се, -аш се, несв.; преплетà се, -èш се, мин. св. преплèтох се, прич. мин. св. деят. преплèл се, св., непрех. Примесвам се в нещо; смесвам се. Дълбоко в твоя поглед се отсеня / тъга за миналото, свидно дете. /... / А в тоя същи поглед се преплита / нов луч на нова обич. П. П. Славейков. || Прен. Свързвам се с нещо, поставям се в някаква връзка с нещо. Около името на Тъкачев се преплиташе и името на Станка. Г. Караславов. □ Езикът ми се преплита — говоря със затруднение. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо, но езикът му се преплиташе и устата му се кривяха така грозно, че нищо не му се разбираше. Елин Пелин. Краката ми се преплитат — люшкам се при вървене, не мога да вървя добре, не стъпвам сигурно. Станчовата глава беше зашеметена от ракията и краката му се преплитаха. Елин Пелин.
|